20 март 2009

unter den linden

Да започна ..с какво да започна ? Средновековните забележителности ,складирани повечето в бившата източната част, са прекрасна гледка, но честно казано преситеното ми око на човек живял в Ленинград ,сега Санкт Петербург,не можа особено да се впечатли. Жадна бях за новото и модерното , за немска бира, за лица и случки ,за улици, кръчми, сладкарници , за изненади…Първо, хората. Немците не ми изглеждаха много по-различни от нас.Освен в едно -хора които са разбрали , че да спазваш ПРАВИЛАТА, да бъдеш любезен и възпитан, не е знак за стадност, а е полезен навик, който прави обществото зряло . В метрото, с които обичайно се придвижвахме,пътуват всякакви хора, защото е бързо ,удобно ,спестява им време,пари и задръствания-такива пък изобщо не видях.Удобно и практично облечени жени, и суетни мъже-берлинчанина е много елегантен , задължително е заметнат с модерно шалче или е снабден с някакъв друг моден аксесоар! Расовото разнообразие е голямо ,нормално,като за втория по големина град в Европа. На изключително много места има уайърлес връзка и всеки е извадил по едно устройство и нещо ръчка по него. Още при пристигането ни казаха ,че в Берлин НЯМА слънце по 8 месеца в годината, но на мен все не ми се вярваше . Оказа се вярно , за съжаление.Постоянно висеше гъста пелена сиви облаци ,подухххваше и попреваляваше често.През два дни слънцето успя да пробие колкото да ме ядоса, като знам как НЯМА да станат снимките без слънце… Два часа след като пуснахме куфарите ,вече бяхме качени на емблематичната телевизионна кула ,изстреляни със свръхзвуков асансьор към залата за ЗЯПАНЕ. От прозорците на тази зала ,разположена на 207 метра от общо 368м високата кула всичко се вижда като на длан и можеш да си набележиш маршрутите за ходене . Можеха малко да поизбършат прозорците заради фотографите ..
Щракнахме кметството Rotes Rathaus и Нептунбрунен и поехме по Унтер ден Линден –улицата под липите.Липите не цъфтяха през март както обикновено, но е достатъчно дълга 1,5км на която се намират сума ти забележителности –Немския исторически музей, операта, библиотеката и Хумболт университета,музикалната академия и други ,а завършва с на площада Паризер Плац където е Бранденбургската врата.
Стативът беше в куфара, куфарът беше на два часа път ,слънцето го нямаше , а вятърът си свиреше в ушите ни .
Пред вратата има едни готини пичове, единия облечен като американски ,а другия като съветски войник, държат съответните знамена братята освободители, изобщо темата все още успешно се експлоатира, туристите се кефят и се снимат ,а това е най-важното . Егати вратата (сива врата на сиво небе,за какво да я снимам ?) Ще дойда пак вечерта, когато е осветена отдолу ,със статива.

1 коментар:

Анонимен каза...

Благодаря за един интересен блог