Велико Търновска разходка.

Харесвам го Търново.Бих живяла тука.

Преображенския манастир.Хубаво място.

Преображенският манастир е основан през 14-ти век и в момента е действащ. Няма запазени постройки от времето на създаване – сегашните сгради са построени през 19-ти век. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони), както и красивата стенна рисунка на име “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба от 19-ти век на име “Царските двери".

Източник:http://www.bulgarianmonastery.com/bg/transfiguration_monastery.html

SPRING!

Искам да съм пчеличка :)))

Блатни истории...

Новият Берлин.Слайдшоу.

Нощния Берлин е по-красив за мен от онзи през деня. Особено когато е валяло.Облян в светлини и магнетичен. Супермодерните небостъргачи на Даймлер - Крайслер, Сони център, Hyatt хотел на Потсдамер Плац ,новата им пет етажна гара ,уникалният аквариум в хотел Radisson и много други мащабни проекти /както е модерно да се казва напоследък/ ме караха поне по десет пъти на ден да оставам с отворена уста и само да казвам :”*баси!!!”

Нещото, което постоянно отмъкваше погледа ми от задължителните забележителни камънаци ,това бяха ресторантите .Разбира се ,не защото бях гладна. Всеки с УНИКАЛЕН интериор, къде семпъл и просто уютен, къде пищен и разточителен ,но винаги различен и неподвластен на някакво си модно течение . Толкова еклектика, че трудно да кажеш за някой "традиционен". Върха на душевния ми комфорт беше джаз клуба на улица Йорк ,където мебелите /дървените маси , столове и дивани / като че ли бяха купени от разпродажба през седемдесетте ,по стените висяха прокъсани ориенталски килими и снимки на джаз звезди ,полилеите-направо се влюбих в тях, от онези натруфените кристални с безброй висящи стъкълца,сервитьорката –чернокожа,и най-вече публиката – хора на всякаква възраст,отпуснати и усмихнати, участващи в това, което става на малката сцена.Клубът инвестира в качеството на музиката ,има програма на гостуващите музиканти за месец напред,които свирят сутрин ,обед и вечер. Лее се бира /ооо винаги вкусна бира / и вино , е не се пуши, но от това всички само печелят и после глава не боли.

И понеже има общо 10 гигабайта снимки и не съм много по писането , сглобих едно слайдшоу, което пуснах в youtube и което се надявам да остави някакво общо впечатление от този гига, гига град. Така и не направих нощната снимка на Бранденбургската врата, което беше набелязаната цел още от Бургас... Е ,трябва да има и нещо недовършено, което да те кара да се връщаш пак ...