Блатни истории...

Новият Берлин.Слайдшоу.

Нощния Берлин е по-красив за мен от онзи през деня. Особено когато е валяло.Облян в светлини и магнетичен. Супермодерните небостъргачи на Даймлер - Крайслер, Сони център, Hyatt хотел на Потсдамер Плац ,новата им пет етажна гара ,уникалният аквариум в хотел Radisson и много други мащабни проекти /както е модерно да се казва напоследък/ ме караха поне по десет пъти на ден да оставам с отворена уста и само да казвам :”*баси!!!”

Нещото, което постоянно отмъкваше погледа ми от задължителните забележителни камънаци ,това бяха ресторантите .Разбира се ,не защото бях гладна. Всеки с УНИКАЛЕН интериор, къде семпъл и просто уютен, къде пищен и разточителен ,но винаги различен и неподвластен на някакво си модно течение . Толкова еклектика, че трудно да кажеш за някой "традиционен". Върха на душевния ми комфорт беше джаз клуба на улица Йорк ,където мебелите /дървените маси , столове и дивани / като че ли бяха купени от разпродажба през седемдесетте ,по стените висяха прокъсани ориенталски килими и снимки на джаз звезди ,полилеите-направо се влюбих в тях, от онези натруфените кристални с безброй висящи стъкълца,сервитьорката –чернокожа,и най-вече публиката – хора на всякаква възраст,отпуснати и усмихнати, участващи в това, което става на малката сцена.Клубът инвестира в качеството на музиката ,има програма на гостуващите музиканти за месец напред,които свирят сутрин ,обед и вечер. Лее се бира /ооо винаги вкусна бира / и вино , е не се пуши, но от това всички само печелят и после глава не боли.

И понеже има общо 10 гигабайта снимки и не съм много по писането , сглобих едно слайдшоу, което пуснах в youtube и което се надявам да остави някакво общо впечатление от този гига, гига град. Така и не направих нощната снимка на Бранденбургската врата, което беше набелязаната цел още от Бургас... Е ,трябва да има и нещо недовършено, което да те кара да се връщаш пак ...

ku`damm

Следващата задължителна точка е Курфюрстендам или накратко Кудам-дълга 3,5км улица ,навремето олицетворявала блясъка на Берлин по времето на канцлера Бисмарк.Тя започва от Европацентъра и площада, на който се намира Гедехтнискирхе-църквата ,разрушена по времето на втората световна война.За реставрацията и е обявен конкурс, като го печели проекта,според който тя бива оставена в полуразрушения си вид, в нея е подреден музей ,а на едно от информационните табла пишеше : нека този вид на църквата вечно да напомня безсмислието на войните и хилядите човешки жертви дадени в тях. От двете страни на църквата са построени два нови модерни молитвени дома,които берлинчани наричат червилото и пудриерата поради сходството им по форма .

Много фотографско място е Хакешен Хьофе – кварталче построено в югендстил ,много живописно, с многочислени кафенета на открито и магазини . Никой не би пропуснал да види как работи немския парламент, щом има тази възможност .Качени на покрива на Райхстага, с неудоволствие установихме че точно в този ден поставят аудиогайд и това е невъзможно.Но въпреки това погледахме отново града отгоре,запраска ни проливен дъжд както си стояхме на терасата, скрихме се в ресторантчето и пихме по едно кафе. Спомнихме за двама наши сънародници , свързали имената си с Райхстага –Георги Димитров и Кристо. Далеч съм от идеята да ги анализирам, само ще кажа че опакован е по-хубав …

Геометрична визуализация на философски категории , дълбок емоционален катарзис и съпреживяване могат да предизвикат няколко стотин бетонни паралелепипеда когато са дело на американският архитект от еврейски произход Питър Ейзенман .Това е еврейския мемориал.Те заемат огромна територия само на триста метра от Райхстага на място ,където се е намирал бункера на Хитлер и излизат почти на улицата . По тях няма графити, макар че цял Берлин е изрисуван . Вървейки между тях , ти се качваш и потъваш ,влизайки навътре не виждаш изхода , изобщо потресаващо е усещането ...

Толкова сме гроги ,че отивам да се строполя на леглото и безпаметно да заспя .Онази врата ще я снимам друг път, и без това вали …

pergamon

Другото задължително място където трябваше да се иде беше Музейния остров/стария музей, Боде, Пергамон,новия музей/. Фридрих Вилхелм е бил романтик и решил да създаде пристанище на науката и културата .Остров е защото отвсякъде е заобиколен с канали .Ние посетихме последния построен през 1909-1930г Пергамон . Берлинските музеи затварят врати още през 1939-та година и по радиото хвалят усърдието, с която младежите от Хитлерюгенд опаковат музейните експонати. Когато през 1941-ва година над Берлин започват да се сипят бомбите на съюзниците, скъпоценните богатства се пренасят в бункерите, от които се изстрелват ракети срещу съюзническите бомбардировачи. Там ги намират съветските войски. Част от това богатство е все още с неизвестен адрес някъде в Русия или пък вече показвано като руска собственост. Например съкровището от Троя, обитавало също берлински музей, се появава на бял свят едва през 1996-та година и сега е гордо представяно в московския музей Пушкин. Огромният каменен олтар от Пергамон, смятан за едно от чудесата на света и изобразяващ битката на Зевс срещу гигантите, се завръща в Берлин още през 1958-ма година. Москва проявява жест на добра воля. Анкара, а и най-вече кметът на турския град Бергама, където е намерен древния олтар, си го искат отдавна с мотива, че навремето бил "неправомерно" изнесен от Османската империя. В Берлин обаче твърдят, че през 19-ти век германските археолози не само открили, но и спасили античното богатство от тогавашните обитатели на Бергама, които използвали каменните плочи за строителен материал. Освен това - казват в днешен Берлин - с турския султан навремето е бил сключен специален договор за транспортиране на олтара в Германия.

Хубаво, ама аз искам да ходя по улиците ....

Следващия обект беше Жандарменмаркт и Фридрихщрасе.Първият е красив голям площад, на който се намират Руската и Френската църква, които се конкурират в красотата си, а между тях навремето е имало скромен френски комедиен театър, който е бил съборен и на негово място е построен друг, който пък изгорял.Сега на тяхно място е построен Драматичния театър .Хареса ми площада ,наистина.Може би защото бил правен по образец на Пиаца дел пополо в Рим …В центъра му има и паметник на Шилер .Наоколо – скъпи хотели и офиси . По Friedrichstraße разходката е голямо удоволствие –там се намира Фридрихщатпалас вариетето, от скъпи бутици до евтини кафенета, руски дом ,много ама много красоти

Следва продължение ...

unter den linden

Да започна ..с какво да започна ? Средновековните забележителности ,складирани повечето в бившата източната част, са прекрасна гледка, но честно казано преситеното ми око на човек живял в Ленинград ,сега Санкт Петербург,не можа особено да се впечатли. Жадна бях за новото и модерното , за немска бира, за лица и случки ,за улици, кръчми, сладкарници , за изненади…Първо, хората. Немците не ми изглеждаха много по-различни от нас.Освен в едно -хора които са разбрали , че да спазваш ПРАВИЛАТА, да бъдеш любезен и възпитан, не е знак за стадност, а е полезен навик, който прави обществото зряло . В метрото, с които обичайно се придвижвахме,пътуват всякакви хора, защото е бързо ,удобно ,спестява им време,пари и задръствания-такива пък изобщо не видях.Удобно и практично облечени жени, и суетни мъже-берлинчанина е много елегантен , задължително е заметнат с модерно шалче или е снабден с някакъв друг моден аксесоар! Расовото разнообразие е голямо ,нормално,като за втория по големина град в Европа. На изключително много места има уайърлес връзка и всеки е извадил по едно устройство и нещо ръчка по него. Още при пристигането ни казаха ,че в Берлин НЯМА слънце по 8 месеца в годината, но на мен все не ми се вярваше . Оказа се вярно , за съжаление.Постоянно висеше гъста пелена сиви облаци ,подухххваше и попреваляваше често.През два дни слънцето успя да пробие колкото да ме ядоса, като знам как НЯМА да станат снимките без слънце… Два часа след като пуснахме куфарите ,вече бяхме качени на емблематичната телевизионна кула ,изстреляни със свръхзвуков асансьор към залата за ЗЯПАНЕ. От прозорците на тази зала ,разположена на 207 метра от общо 368м високата кула всичко се вижда като на длан и можеш да си набележиш маршрутите за ходене . Можеха малко да поизбършат прозорците заради фотографите ..

Щракнахме кметството Rotes Rathaus и Нептунбрунен и поехме по Унтер ден Линден –улицата под липите.Липите не цъфтяха през март както обикновено, но е достатъчно дълга 1,5км на която се намират сума ти забележителности –Немския исторически музей, операта, библиотеката и Хумболт университета,музикалната академия и други ,а завършва с на площада Паризер Плац където е Бранденбургската врата.

Стативът беше в куфара, куфарът беше на два часа път ,слънцето го нямаше , а вятърът си свиреше в ушите ни .

Пред вратата има едни готини пичове, единия облечен като американски ,а другия като съветски войник, държат съответните знамена братята освободители, изобщо темата все още успешно се експлоатира, туристите се кефят и се снимат ,а това е най-важното . Егати вратата (сива врата на сиво небе,за какво да я снимам ?) Ще дойда пак вечерта, когато е осветена отдолу ,със статива.