
31 март 2009
21 март 2009
Новият Берлин.Слайдшоу.







Нещото, което постоянно отмъкваше погледа ми от задължителните забележителни камънаци ,това бяха ресторантите .Разбира се ,не защото бях гладна. Всеки с УНИКАЛЕН интериор, къде семпъл и просто уютен, къде пищен и разточителен ,но винаги различен и неподвластен на някакво си модно течение . Толкова еклектика, че трудно да кажеш за някой "традиционен". Върха на душевния ми комфорт беше джаз клуба на улица Йорк ,където мебелите /дървените маси , столове и дивани / като че ли бяха купени от разпродажба през седемдесетте ,по стените висяха прокъсани ориенталски килими и снимки на джаз звезди ,полилеите-направо се влюбих в тях, от онези натруфените кристални с безброй висящи стъкълца,сервитьорката –чернокожа,и най-вече публиката – хора на всякаква възраст,отпуснати и усмихнати, участващи в това, което става на малката сцена.Клубът инвестира в качеството на музиката ,има програма на гостуващите музиканти за месец напред,които свирят сутрин ,обед и вечер. Лее се бира /ооо винаги вкусна бира / и вино , е не се пуши, но от това всички само печелят и после глава не боли.
ku`damm










pergamon









Следва продължение ...
20 март 2009
unter den linden











